КЪМ РОДИНАТА

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси който ще във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща!
Страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Атанас Далчев

лирическият герой обича България, защото се е родил в нея -
"Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.", което според мене е проява на кретенизъм.

и най-заклетите родолюбци нямат какво да отговорят на подобен елементарен въпрос. :)))

Хе!Кой пък ти каза,че обича България?
И кои са тези родолюбци?Можеш ли ми изброи поне двама?

родителите ми - тях другаде ги няма...

пп. имах един пост от миналата година, от ваканцията ми в БГ, в него много добре бях описала защо я обичам (нищо че не съм родена в нея!), даже и снимки бях сложила...
потърсих да го активирам, за да не се впускам в дълги обяснения, но ядец:(((
господин Здравко нали ми делна стария профил, та...сори:((((

ппп. България не е само клошарите, които ровят в кофите под прозореца ми, не е и мастити самозабравили се политици...България е име, просъществувало и извоювано през вековете!!!

Причините са много, но важните са няколко.
На първо място, заради предците ни, отдали живота си и кръвта си за тази малка но красива част от земното кълбо. Направили всичко по силите си а и не само, направили чудеса за да я има тази земя на , която да се родим. Да, нужно е само да бъдеш откровен със себе си и да си го признаеш, загърбвайки каквито и да са разочарования и несгоди през живота си. Хора родили се на места като нашето или даже подобно могат само да са благодарни, че не са родени в западналите райони на Африка или бедните части от Китай. В едното са без храна и вода, в другото за по купичка ориз разредена с вода. Изобщо като се замисли човек, само това си е доста добър аргумент за да обичаш родината си, не единствения и най-стойностния разбира се. А колко много са още нещата заслужаващи си обичта към родината...

Ако не България,коя да обичаме та.... :) http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Европа,млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа ръкопляскаше на Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци-във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за алтанлъ Стоян…
Въздигаха се кървави калета
градени със отрязани глави,
и в същност си остана непревзета
страната на хайдушките орли,
а беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремаклия пушка,с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

Aз обичам само Лесидрен!!!!

Жидов гроб


Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як, след упорна
отбрана потъна в кръвта.

На другия ден при пашата,
предател се мръсен яви -
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

"Преславний войводо,сполучих
услуга да сторя на вас:
Аз портата таз нощ отключих
И Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!
- А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свет много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих
Сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших"

И викна на двама войника:
"Убийте туй куче сега!"
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки, проклятия и срам.

Иван Вазов

е, това си е вече "другата България" - имаше такова предаване по ТВ-то:)))))

Само и единствено заради спомените, които ми носи и заради хората около мен... Само те биха ми липсвали, ако не съм тук..

Не съм сигурна ,че обичам България.
Освен приятна природа,тук там съхранени бит и култура от стари времена, които будят интерес....за друго не се сещам.
Ако примерно, се случеше така, че с всички мои близки бихме могли да се изселим да живеем другаде....бих била безкрайно щастлива.В Бг щях да се върна може би само веднъж,дваж за да се разходя из спомените си.Никога друг път.

..................
И аз мисля и чувствам нещо подобно.

... подобно заглавие леко ми напомня конкурс за ученическо съчинение. Лично аз бих предпочел въпроса “Защо ви кефи България”? Мен ме кефи природата, хората, свободата да правиш каквото си искаш и да идеш където си искаш. Кефи ме това че хората не се преструват на такива, каквито не са, кефи ме че българите са ярко изразени индивидуалисти(което понякога пречи на стадните инициативи, но какво да се прави), кефи ме леко дебелашкото чувство за хумор присъщо на нацията, кефи ме склонността на българина безмилостно да “храни” всеки, въобразил се за нещо повече, абе с две думи – ние сме номер едно без капчица съмнение. И на всичкото отгоре живеем в рая на земята. Мааму стара, това е повече отколкото съм се надявал! Разбира се има и дребни неудобства като бюрокрация, корупция, политици-дебили и т.н., но все пак трябва да има някаква компенсация за огромната привилегия да живеем в най-доброто място на света нали така? И за мен е съвършено непонятно как някой може да предочита дупки като Америка, Швейцария или Австрия примерно. Не стига че в така наречените “цивилизовани” страни лицемерието се счита за добро възпитание, а хората отдавна са заменили свободите и правата си срещу битови удобства, ами хайваните дори не могат да разберат как да се радват на живота. Горките хорица. Е, всеки избира как да живее живота си, на мен тук ми е идеално.
P.S. И за да се придържам поне малко към темата “Защо обичам България” – мога с часове да лаладжийствам как и защо я обичам, но според мен няма смисъл – как изобщо е възможно човек да не обича тая пуста България? :)

Под тебе са се изявили поне десетина.

Обичаш България, защото родителите ти са там?! А ако заминат за чужбина - ще разлюбиш ли България?

ПП Това за името, извоювано през вековете, ми се струва малко несериозно.

Природата по цялата Земя е много красива и нейната красота няма никаква връзка с героите, отдали животите си, а с климатичните условия на планетата. Освен това хората в България не живеят по-щастливо от хората в Китай или Африка.

Ти явно обичаш България, защото си чул, че така се прави.

Принципно не обичам поезия, но прочетох стихотворението. В него се казва, че хубавото на България е, че дедите ни са клали турци. Първо - аз много не вярвам на правдивостта на историческите извори, та затова, кой кого е клал - можем само да гадаем. Второ - за да се гордееш с това, че дядо ти е клал хора, трябва да си пълен кретен. Трето - природата в Турция не е по-грозна от българската, турските хора са много по-гостоприемни, човечни и работливи от българите, а икономически не можем да ги настигнем и след 1000 години. Четвърто - расизмът, неонацизмът и национализмът са плод на извратено мислене, но за съжаление, силно популярни и одобрявани в България.

Въпросът ми беше отправен към любителите на България, а не към любителите на Лесидрен.

Вчрно ли е, че дядо Вазов (гордостта на българина) е обичал да занича по хорските члючалки, а после издавал малки сборничета с разкази, под заглавие "Чуто и видено"? Чувал съм и, че е умрял от инфаркт, ебейки пичка, с 30 години по-млада от него.

Подобно нещо ми написа и mar866. В отговор я питах дали ще разлюби България, ако близките й хора заживеят в чужбина.

Единственият адекватен отговор за момента.

Кефи те природата, добре. А къде природата не те кефи или те кефи по-малко?

Кефи те "свободата да правиш каквото си искаш и да идеш където си искаш". Да, това е хубаво нещо, но в България няма свобода. Българите влачат тежки морални и материални окови и единствената свобода, която имат е евентуално да избягат от страната. Излиза, че ти обичаш България, защото можеш да избягаш от нея.

Кефи те "това че хората не се преструват на такива, каквито не са". Напротив - хората в България изключително масово се преструват на такива, каквито не са.

Кефи те, че българинът е дебелокож индивидуалист?! Кефи те, че българите са номер едно! Учудваш се как хората живеят другаде, след като България е раят и на теб там ти е идеално! Поздравления! България наистина е идеалната страна за теб, но точно заради хора като теб - аз нямам шансове да живея там.

Вероятно винаги бих си намерила поне една малка причина да я обичам..:) Въпреки всичко..

Струва ми се че ти убягва основната идея на постинга ми. Ако имаш дете, лошите преживявания с него също са част от хубавите спомени, а когато му крещиш, го обичаш също толкова силно, колкото и когато всичко е наред - в живота лошото върви заедно с хубавото, а двете заедно, ни правят хора, сега разбираш ли? А що се отнася до свободата - именно в България хората са свободни, и именно в богатите страни свободата е илюзия, някога ще го разбереш. А питал ли си се защо когато българин отиде в чужбина, или чужденци дойдат тук, не българинът се заразява от "германщина или японщина", а германецът и японецът се заразяват от "българщина"? Явно не на нас ни липсва тяхното, а на тях им липсва нашето :) Просто когато дойдат тук откриват какво е наистина свобода и какво е наистина да правиш каквото си искаш и да живееш живота си както намериш за добре. Причината е сходна на тази, поради която ти присъстваш не в германски или английски блог, а в български такъв(като в твоя случай разбира се трябва да вземем предвид и носталгията :) Опитай да напсуваш някого в английски форум - резултатът ще е три месеца затвор. Опитай да излезеш от пътечката в Германия и да си запалиш огън не на определеното за това място - три месеца затвор и глоба :) Свобода ли? Ама разбира се :) Явно просто имаме различни критерии за свободата, а може би ти също си от хората, склонни да заменят свободата срещу удобства :) Знам че ще ми кажеш че не псуването и паленето на огън са определящи за свободата. "Така е" ще отвърна аз :) А щом твърдиш че именно заради хора като мен няма шанс да живееш в България, ами какво да кажа, явно дори и от мухльо като мен може да има някаква полза :)))
P.S. А иронията в цялата работа е че колкото повече плюеш България, в толкова по-типичен средностатистически българин те превръща това, защото именно средностатистическия българин има склонност да плюе страната си, докато истинския българин просто я обича :) Никой не може да избяга от българското в себе си.

Обичам си земята - планините, морето, долините и т.н. Откровено не харесвам държавата.

себе си!

Я питай тия дето обичат днешна България, дали биха отишли, ако се наложи да се бият за нея!

Ама не в Авганистан за кинти!

Не, няма да я разлюбя...
Родителите ми прекарват по месец - два тук, когато се пенсионират, сигурно и повече ще е, но пак нещо ме тегли към България...
Не са и приятелите, както каза Дори, приятелства се създават, аз поне го умея...а и със софийските ми приятели, отдавна подържаме връзка само онлайн и все по-разреждаща се. Не ми липсват, дори миналата година, намерих оправдание (и пред себе си) че не успяхме да се видим
Знаеш ли колко нощи се събуждам и си мисля за улиците по които съм минавала, кривата плочка на тротоара пред входа, на която почти всяка сутрин се спъвах, когато отивах да пия кафе...миризмата на книги на площад Славейков, тракащият трамвай по Графа, дърветата по Солунска, градинката Такев, 32-ро училище...и един куп още - да не изброявам...
В тъмното се усмихвам и чертая планове, не за Мексико, а за разкопаната от години дупка на Ларгото...за ескалаторите в ЦУМ по които се гонехме като деца...
Не знам, може да съм нещо сбъркана, но така го усещам и не е несериозно онова с "името" - това име, си има име - България...или го носиш в теб, или не...Може би така съм възпитана, може би от това, че съм видяла много от най-ранна детска възраст, съм заобичала едно място, където винаги съм се връщала...Не знам дали ще се върна, може би...човек никога не знае какво ще му поднесе животът, но представи си, че останеш без доходи, изхвърлят те от квартирата, без никакъв друг шанс...какво ще направиш? Аз знам, че има едно място, където ще имам покрив над главата, при това мой, собствен. На онова, изброеното по-горе, му се вика носталгия, но аз винаги съм я усещала...

Ако някой от село Горно Нанадолнище, излизайки от България и видял нещо по-лъскаво и по-различно от селския мегдан, никога няма да се сети за нея, то този, на когото нищо не му е липсвало, винаги ще си спомня с умиление за нея, па дори и само заради детските си спомени...