Слънцето поляга зад хълма ...

Гравирано върху мен.

С твърдостта

На кактуси на зърна.

Идващи от нежна пустиня.

Разхвърляни в чифт.

Звездите са срамежливо, в недостъпен ангард.

Има луна... а ти си сърна, или нов вид.

Аз духвам с уста върху пламъка на свещта.

Кактусите са искри.

Кожата ти се раздипля, на малки петна

а косата ти- разпиляна.

Загатва за вечността,

Без еволюционна програма...